Търсих, лутах се, вървях през тъмнината,
обикалях, връщах се, сам, с вяра в душата.
Продължавах, все така уверен, следвах светлината,
но попадах в черна мъгла, гъста гора -
картина, по-тъмна и от нощта.
А Tой ме гледал как се мъча, с усмивка на уста,
и търпеливо чакал ме да науча,
че е там, в моята душа.
© Валде All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
