Среща със себе си

Feb 17, 2016, 10:44 PM

Poetry » Phylosophy

756 1 3

Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,

ще обуя червените боти.

Ще си пусна косата, развълнувани хребети

и ще взема в шепа живота.

Малко грим, за заблуда, на мислите,

ще рисувам усмивки.

И от детството истини и горчиви чернилки,

във душата – заплетени плитки.

Шест и трийсет, минава, закъснявам, нарочно.

Може трафикът да е виновен.

Или срещите с мен, по принцип, изобщо

вече случват се като във спомен.

Безпощадно се връщам, от където съм тръгнала.

Моя дом, моя сладка заблуда.

И се виждам по – ясна и тъжна. По мръкнало

АЗ – без грим, без преструвки и луда...

За „здравей“ ми се стори безмислено.

Просто исках да я прегърна!

Тя, жената, която безусловно и винаги

ме е чакала да се завърна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.