Среща със себе си
Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите,
ще рисувам усмивки.
И от детството истини и горчиви чернилки,
във душата – заплетени плитки.
Шест и трийсет, минава, закъснявам, нарочно.
Може трафикът да е виновен.
Или срещите с мен, по принцип, изобщо
вече случват се като във спомен.
Безпощадно се връщам, от където съм тръгнала.
Моя дом, моя сладка заблуда.
И се виждам по – ясна и тъжна. По мръкнало
АЗ – без грим, без преструвки и луда...
За „здравей“ ми се стори безмислено.
Просто исках да я прегърна!
Тя, жената, която безусловно и винаги
ме е чакала да се завърна...
© Евгения Илиева All rights reserved.
