Срещата ни, знам, не бе случайна.
Казват - всичко писано било.
Но съдбата - шегобийка странна,
завъртя ни в сляпо колело...
Не познахме пролетната нежност -
раздели ни тя без капка жал.
Не покълна бялата надежда,
поривът в зародиш бе умрял.
В черно е на чувствата дъгата,
тъй и недочакала дъжда.
И виновна - дави се съдбата
в непролята капчица сълза...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
