Срещата ни, знам, не бе случайна
Срещата ни, знам, не бе случайна.
Казват - всичко писано било.
Но съдбата - шегобийка странна,
завъртя ни в сляпо колело...
Не познахме пролетната нежност -
раздели ни тя без капка жал.
Не покълна бялата надежда,
поривът в зародиш бе умрял.
В черно е на чувствата дъгата,
тъй и недочакала дъжда.
И виновна - дави се съдбата
в непролята капчица сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
