Срещнах те в онзи ден.
Беше тръгнал към мен.
С очи огнени и страстни.
И с думи тъй прекрасни.
Плени ти моето сърце.
И притихнала в нощта.
Докосвам с двете си ръце
отдалечаващото ти лице.
В съня ми отново си тук
и по пътя сме един до друг !
................................................
Отдалеч при теб пристигнах.
И косите ти черни докоснах.
На малката гара,
под ярко синьото небе.
Застанала като малко дете.
...................................................
В мислите си ме прегръщаш.
И отново към мен се обръщаш!
Достигнали веднъж крепостта.
В нас остава вечна, жива любовта!
За мен ти винаги ще си мечта!
И утринното слънце в моята душа!
От високо видях нощния град.
И всичко потъна в мрак.
Тъмни облаци надвесени над нас.
И пороен дъжд сълзите прикрива.
Нима любовта изведнъж си отива?
..............................................................
Как бавно падат пожълтелите листа...
Как следите ни заличава земята...
На тази пейка неизвестен художник 
рисува картина.
Незнайно, как е разбрал...
Или пък навярно ни е видял...
На този свят безкрайни са мечтите.
И хората не питат, кой и как е живял!
..............................................................
Влакът заминава. С поглед те търся.
За всичко виновна е съдбата!
Тази вечер отново изгряла е луната.
Навярно си напред устремен,
но забравил ли си ти за мен... 
----------------------------------------------------
Колко различни сме всъщност! Далечни понякога!
Друг път се връщаме.
И отново се прегръщаме!
В мисли неясни и чувства потайни.

Благослава Георгиева
И.Д