Сродната душа
Сродната душа
Сред тъмни нощи, бели дни,
сред мисли, някак си самотни.
След всичко бледо, казват,
доброто предстои.
Утрото отново ще е свежо.
Изгревът пак ще разцъфти,
като ален мак, едничък сред полето.
А макът - тук-там ще се оглежда,
сякаш с деня е първата му среща.
Истината негова гласи,
че за сродната душа наоколо поглежда.
Някак плахо, някак срамежливо,
с отворени цветя да я приветства.
Това оказва се нелесно -
сред цветята свое едничко да намериш.
Но откриеш ли го -
ще го разпознаеш безсъмнено.
В него, като в огледало, себе си ще срещаш.
Често случва се и с хората така -
да търсят до последно, онази
огледалната душа.
Има ли я? Няма ли я?
В копнеж са всички сетива.
Защото човекът е човек,
едва когато разпознае
Сродната негова душа!
© А.А. All rights reserved.
