Mar 7, 2009, 10:56 AM

Стар ерген

2K 0 25

 

Един петел червеноперест

решил кокошките си да сбере,

събрание да проведе.

Една от вас, рекъл,

перата ми ще чисти

и подрежда,

две-три -

зърна ще ми отбират,

останалите

полозите ще почистват.

А аз ще кацна на стобора,

към слънцето ще кукуригам,

дано една от вас успее

и златното яйце да ми снесе.

И квачките се втурнали

веднага

повелите му да изпълнят.

Проскубан бял петел

цял ден им помагал

и тихичко им каканижел.

А привечер, в сеното

на белия петел

кокошките полегнали.

На сутринта

във полога му

яйца от злато

светели.

А червеноперестия

от стобора

все тъй самотно

кукуригал.

 

 

 

 

 

Абе, гледам аз, че осмомартенски мъжете се сетиха да пишат за нас. Та си рекох - я чакайте и аз за вас! :)))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако ги нямаше червените петли, нямаше да оценим белите... Но все пак: Дай Боже повече бели петли!
    Весел празник!!!
  • Май червените петли са повече, но нека са живи белите.
    Хубава басня, Видрица.
    Честит и весел да е Денат на жената.
    Много цветя и обич!
  • Усмихна ме!
  • Проскубан ли?! Тоя е работил под прикритие. Не му е било лесно, но браво!!! Усмихна ме, благодаря шармантна госпожо!!!
  • Е, браво бе!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...