Mar 3, 2008, 4:27 PM

Стар приятел

  Poetry » Other
1.3K 0 4
Бяхме приятели добри -
ръка в труден момент подаваше ми ти.
Гледаше ме с кафявите си очи.
Сякаш ми шепнеше - силна бъди!

Отминаваха годините една по една -
твоята малка приятелка порастна,
превърна се в красива жена,
а ти поиска от нея плътта!

На рамото ти плака толкова дни,
а днес предал си я и боли!
Обект на страстта ти е тя сега,
а къде остана приятелството с пъстрата дъга?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меглена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...