...стара, грозна...Да, бе! Дръжки! :)
Чувам, грак и олелия,
хайде, не на мене тия!
Някога, преди потопа,
питайте и дяда попа,
на метлата не летях,
чудна хубавица бях.
Принцове въртеше Яга,
спяха и отвън на прага.
В обич вечна се кълняха,
като паленца скимтяха.
Щом решех в потайна доба,
да си чистя гардероба,
цяла принцова дружина,
кихаше - от нафталина.
Често там намирах кости -
твърде напористи гости
или нечия бамбина...
Младост, лудост, ама мина...
Куче с кокал не плашете,
дните си да не кълнете!
Жилава съм, и корава,
а метлата - с дръжка здрава.
Без отвари и магия,
щуротиите ще избия,
от кратуните ви мъжки,
стара, грозна..Да, бе! Дръжки! :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
