Старата къща

Dec 9, 2010, 8:33 PM

Poetry » Other

481 0 1

Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста.
Хората ги няма. Минаха векове...
Но камъкът стои с необяснимо постоянство,
стоплен някога от детски гласове
не приема друга форма и пространство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Старата къща

Want to read more?

Random works