Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста.
Хората ги няма. Минаха векове...
Но камъкът стои с необяснимо постоянство,
стоплен някога от детски гласове
не приема друга форма и пространство.
© Запрян Колев Всички права запазени
Поздрав!