Старата къща

9.12.2010 г., 20:33 ч.

Поезия » Друга

486 0 1

Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста.
Хората ги няма. Минаха векове...
Но камъкът стои с необяснимо постоянство,
стоплен някога от детски гласове
не приема друга форма и пространство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старата къща

Искате да прочетете повече?

Предложения