Старата къща
Отново е седнала в старата къща,
навярно си мисли за своите дни...
И всичките спомени в нея се връщат,
както пътник се връща от чужди страни.
Щастливите спомени в старата къща
за детски години, изпълнени с смях.
Игри и закачки, оставени също,
потънали с времето, сякаш в прах.
И обич, останала в старата къща,
в живота от всичко, най-много обикната.
След толкова време жената се връща
и с мъничко болка я гледа усмихната.
© Ирен Попова All rights reserved.
