12.04.2008 г., 9:09 ч.

Старата къща 

  Поезия
5.0 (5)
551 0 8
Отново е седнала в старата къща,
навярно си мисли за своите дни...
И всичките спомени в нея се връщат,
както пътник се връща от чужди страни.
Щастливите спомени в старата къща
за детски години, изпълнени с смях.
Игри и закачки, оставени също,
потънали с времето, сякаш в прах.
И обич, останала в старата къща,
в живота от всичко, най-много обикната.
След толкова време жената се връща
и с мъничко болка я гледа усмихната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Предложения
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
  • Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
  • На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...

Още произведения »