Старата къща

Jan 12, 2010, 12:02 PM

Poetry » Other

811 0 5

Самотен двор и къща опустяла,
разбит прозорец, хлопната врата...
тежи в чешмата капка застояла
от бистра нявга, бликаща вода.

Окъсана покривка, маса стара,
лавица прашна, мирис на ръжда...
Далечен спомен, тънещ във поквара
за нечия изстрадала душа...

Над старото замлъкнало пиано
усмихва ми се мъничко дете,
от снимката, направена по-рано,
поставена с треперещи ръце.

И спомени се втурват в тъмнината,
и мигове, размити от студа...
забравен смях събуди тишината
и пак за миг се върна младостта.

Таз стара къща дом за мене беше.
Откривах в нея много топлина...
и както крепост здрава ме щадеше,
за да порасна горда, силна и добра!

А днес защо в разруха я намирам,
животът ли така я подреди?
По мъничко със нея аз умирам,
останали и двете по сами...

За тази драма толкова човешка,
изстрадана от биещо сърце,
напомня само с мъничко насмешка
забравената снимка на дете...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

slan4ogled (Радослава Антонова)

2010-01-12T20:18:42+02:00

Присъединявам се към коментарите до тук. Голяма, топла прегръдка от мен...
Вил (Виолета Зашева)

2010-01-12T16:11:30+02:00

Просълзяващи редове... Детството, онова слънчево безгрижие, палавият смях по двора, топлите ръце на баба, отрудената дядова десница и мирисът на дом, цял един живот ни липсват....
Човек (Анна Станоева)

2010-01-12T13:43:31+02:00

Дам... Много хубав стих.
vulchebnik (Евгени Янев)

2010-01-12T13:37:48+02:00

...Разчувства ме...!Върна ме години назад!...Върна ме в спомените за бабиното огнище,за най-щастливите и прекрасни мигове от детството...!!!Благодаря ти!
VesiP (Веселка Пенова)

2010-01-12T12:57:19+02:00

Прекрасно!!!
Спомних си една стара къща, в която има закачена една избеляла снимка...