Apr 22, 2017, 12:51 AM  

Старата липа 

  Poetry » Landscape
350 2 1

Старата липа

 

И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда.

 

И тази зима преживя студа
под тежестта на ледени висулки,
изправи се, отръска тя снага.
Край нея пак летяха пеперуди.

 

Сама със вятъра говореше си тихо,
помоли за пощада и живот,
мъкар дълбоко браздите й в стеблото
да пазеха следи от минала любов.

 

В гнездата вятърът загрижено поглежда
и с южен дъх поръсва ги с надежда:
Живей през всичките сезони!
Поредната награда съдбата ти отрежда.

 

Искрица радост зашумя в листата,
животът покрай нея пак запя,
сърце на младост затуптя в липата,
короната извая силуета на жена!

Елеонора Крушева

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Днес, след обяд, както обикновено излязох на разходка. В градината пред къщата ни има липи, дали те успяха да ми изпратят това послание или аз така го приех, но се роди това стихотворение.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Комай винаги така неочаквано идват нагласите...Един неочакван полъх или влюбен поглед...И настроение някак необяснимо...Абе,защо не си призная,че ми харесва стихотворението,ами го увъртам по килифаревски!
Random works
: ??:??