Aug 18, 2023, 11:27 AM

Старчето на варненския плаж

  Poetry
312 2 5

СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ

 

... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж.

 

А там – какво да видя? – монокини,
девойчици, изопнали тела.
И мигом в мен засвири Бокерини! –
и яхнах пак Вълшебната метла.

 

Спасителят – младоче голобрадо –
изпъна върху мен як гръден кош.
И ме запита: – Кефиш ли се, дядо?
– Ще ги сънувам, – казах, – цяла нощ!

 

И мигом се издуха мойте плувки –
направо извънземен парашут!
И размечтах се – с техните целувки
да литна като Дяволчето Фют.

 

Момче, момчее-е! Тринайста петилетка
готов си всеки миг да сториш грях.
Аз твоята момчешка тротинетка
на топличко в мазата си прибрах.

 

17 август 2023 г.
гр. Варна, 13, 05 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...