Старец гледаше небето
/по Татьяна Танько/
Тъмна е нощ.
Старец гледа небето.
Чака.
Кога ще падне звезда.
Да си каже желанието.
Безсрочното.
Да се върне отново завинаги
Пролетта.
Цяла нощ просидя.
Премръзна.
Трепери.
Спомени тежки
що беше и що е сега.
Тихичко шепнеха устните:
-Къде да намеря
Книгата на живота
отново да прочета?!
Падаха звезди от небето.
Август беше.
Всички поръчваха си желания
каквито искаха.
Той стоеше смирен,
притихнал и не зреше.
Не молеше вече небето.
Беше му писнало...
© Красимир Дяков All rights reserved.
