ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
13.09.2009 г., 8:41 ч.

Старец гледаше небето 

  Поезия » Философска
577 0 11

/по Татьяна Танько/

 

Тъмна е нощ.

Старец гледа небето.

Чака.

Кога ще падне звезда.

Да си каже желанието.

Безсрочното.

Да се върне отново завинаги

Пролетта.

Цяла нощ просидя.

Премръзна.

Трепери.

Спомени тежки

що беше и що е сега.

Тихичко шепнеха устните:

-Къде да намеря

Книгата на живота

отново да прочета?!

Падаха звезди от небето.

Август беше.

Всички поръчваха си желания

каквито искаха.

Той стоеше смирен,

притихнал и не зреше.

Не молеше вече небето.

Беше му писнало...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??