Старите снимки
Знаеш ли, вчера си мислех
за старите снимки на младите хора...
Пак ме поглеждаш със присмех,
когато започна така да говоря.
Виж, ето тази, с цветята -
не помниш ли, беше на двайсет години.
Спряхме се там, край реката
и чакахме цветна вода да премине.
Тука пък, аз – на хорото.
Подскачам несръчно на нашата сватба...
Кой ми прошепна в ухото,
че тъщата, сякаш, съвсем не се радва?
Двете близначки! Как беше -
една акушерка ти пееше песен,
някой там силно крещеше...
Запомнил съм времето – осем и десет.
Гледай, това е морето!
Такава красавица беше тогава...
Пазиш ли тази барета?
Така преминава световната слава.
Тези са нови, не гледай.
Макар че са лъскави, ние сме стари.
Виждаш ли колко сме бледи,
в очите ни вече не тлеят пожари.
Чакай, не бива да страдаш,
недей да се взираш в това огледало.
Виж се в очите ми – млада,
красива, готова за ново начало.
© Вакрилов All rights reserved.
