Oct 1, 2018, 2:08 PM

Старият албум

  Poetry
629 0 0

Черно-белите ми снимки,

Цигарата, карираната риза,

Вързана небрежно на кръста.

Очите – с черната спирала,

Побрали цялата вселенска драма

На една наивна младост.

 

Черно-белите ми снимки

В старите прашни албуми.

Аз ли съм това? Мрачна и дръзка.

Кубинките, обърнатият дървен кръст,

Вените със следи от бръснача...

И очите с черната спирала.

 

Спомени от черно-белите времена,

Когато любовта беше живот или смърт,

Когато нямаше компромиси и баланси

И чувства в спектъра на сивите нюанси.

 

Помня, че бях на тринайсет. И не умрях.

После захвърлих карираната риза и цигарите.

Лека-полека забравих, че любовта е само една.

С времето свикнах с оттенъците и нюансите.

 

Настаних се удобно в сивия спектър,

Но понякога онази брутална балада

Разбива всичко улегнало в мен...

 

И се отварят старите кървящи рани,

Пръстите стискат посинелите вени.

Да, любовта е една. Също като смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...