Oct 1, 2018, 2:08 PM

Старият албум

  Poetry
638 0 0

Черно-белите ми снимки,

Цигарата, карираната риза,

Вързана небрежно на кръста.

Очите – с черната спирала,

Побрали цялата вселенска драма

На една наивна младост.

 

Черно-белите ми снимки

В старите прашни албуми.

Аз ли съм това? Мрачна и дръзка.

Кубинките, обърнатият дървен кръст,

Вените със следи от бръснача...

И очите с черната спирала.

 

Спомени от черно-белите времена,

Когато любовта беше живот или смърт,

Когато нямаше компромиси и баланси

И чувства в спектъра на сивите нюанси.

 

Помня, че бях на тринайсет. И не умрях.

После захвърлих карираната риза и цигарите.

Лека-полека забравих, че любовта е само една.

С времето свикнах с оттенъците и нюансите.

 

Настаних се удобно в сивия спектър,

Но понякога онази брутална балада

Разбива всичко улегнало в мен...

 

И се отварят старите кървящи рани,

Пръстите стискат посинелите вени.

Да, любовта е една. Също като смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...