Jun 21, 2013, 9:14 PM

Старият самотен вълк

  Poetry » Other
716 0 3

Старият самотен вълк

 

Болят от горчиви истини

дните и нощите

на стария самотен вълк.

Като разпятие...

Тишината простенва

в неговия свят -

една невъзможна

от усещания и чувства същност.

Див и яростен, старият боец

събира и подрежда

разчупени парчета живот

в грапавините на съдбата.

Като гравьор, творящ

неописуемо безвремие.

Като причастие...

Остава само една сълза

притихнала в копнеж за обич.

Като опрощение...

За да продължи нататък...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...