Jun 21, 2013, 9:14 PM

Старият самотен вълк

  Poetry » Other
719 0 3

Старият самотен вълк

 

Болят от горчиви истини

дните и нощите

на стария самотен вълк.

Като разпятие...

Тишината простенва

в неговия свят -

една невъзможна

от усещания и чувства същност.

Див и яростен, старият боец

събира и подрежда

разчупени парчета живот

в грапавините на съдбата.

Като гравьор, творящ

неописуемо безвремие.

Като причастие...

Остава само една сълза

притихнала в копнеж за обич.

Като опрощение...

За да продължи нататък...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...