Старост
Старост
О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората
с обрулени от вятъра и клони и листа.
Една играчка съм в ръцете на Съдбата...
Неумолима като Времето е Старостта!
Аз вече нямам бъдеще дори и настояще!
Нима живуркането ми е форма на живот.
Аз браня според силите живота си и дращя.
Неумолима като Времето е Старостта!
Прибирам във архивите последната си папка
и сядам уморено да дочакам вечерта.
Изстискам силите си до последна капка!
Неумолима като Времето е Старостта!
От сили са изпразнени ръцете и краката.
По иначе изглежда покрай мен свата.
От тъжни мисли е затворена душата!
Неумолима като Времето и Старостта!
В сърцето ми сега е настанена Самотата
и в него не допуща тя лъчи от светлина.
И победен очаквам, примирен Съдбата!
Неумолима като Времето е Старостта!
© Христо Славов All rights reserved.
