Старост
Старост
О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората
с обрулени от вятъра и клони и листа.
Една играчка съм в ръцете на Съдбата...
Неумолима като Времето е Старостта!
Аз вече нямам бъдеще дори и настояще!
Нима живуркането ми е форма на живот.
Аз браня според силите живота си и дращя.
Неумолима като Времето е Старостта!
Прибирам във архивите последната си папка
и сядам уморено да дочакам вечерта.
Изстискам силите си до последна капка!
Неумолима като Времето е Старостта!
От сили са изпразнени ръцете и краката.
По иначе изглежда покрай мен свата.
От тъжни мисли е затворена душата!
Неумолима като Времето и Старостта!
В сърцето ми сега е настанена Самотата
и в него не допуща тя лъчи от светлина.
И победен очаквам, примирен Съдбата!
Неумолима като Времето е Старостта!
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Скъпи приятелю, /позволете ми това обръщени/! Според мен, животт Ви съвсем не е без "бъдеще, дори и настояще", нито пък живуркате и "победен" да очаквате "примирен съдбата!" Та Вие браните "според силите живота си и дращите"/колко силно и точно сте го казали/. Това е за мен истинската борба за ЖИВОТ, макар и към финал запътен! Дерзайте!...
-
Не знам дали се усеща от читателя на стихотворението, че този феномен не плаши ни най малко автора и че написаното не е жалба по нещо, което никога няма да се върне, както бях написал в едно любовно стихотворение, значително по-рано:
"Не плачи тя няма да се върне
тя никога не ще се върне,
ти плачеш, аз тъжа
а тя е мъртва!
Така и тука това което си е утишло не се връща! -
Харесах повтарящия се рефрен, който внушава идеята за неотменната старост.
Но нали е по-добре, все пак, да я дочакаме, отколкото да не стигнем до нея?!
Здраве и бодър дух!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
