Стена за лека нощ

Лека нощ, любими, 

ти който ме събуди
под трупове от светлосиви дни.
Разделят ни реалност, земни дългове, години.
Сърцата се делят на мигове.
И нека всички ангели простят,
безмълвното отдалечаване
от всичко продиктувано и грешно.
Изграждаме хартиени стени
и ходим бавно под дъжда
с надежда, че някой ден
хартията ще изгори
и с нея страховете ни.
Оставям те в съня, любими.
Там ще те посрещна.