Стига ми
Стига ми всичко: надеждата
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели,
никога не ми нагарча.
(Колко със тях сме препатили…)
Стигат ми борчове, харчове.
И песента е достатъчна
в час полунощен и странен.
Къшей от вяра остатъчна
стига ми да се нахраня.
Лятото със маргаритките,
синият глас на морето,
стигат ми сЪлзите, битките –
спечелено и завзето.
Едничка звезда вечерница
трябва ми – да будувам.
Едничка мисъл – неверница
стига ми: „Аз съществувам!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
