Mar 29, 2008, 4:20 PM

Стига толкова

  Poetry » Love
1.6K 0 1
Спри да караш очите ми да плачат за теб.
Не искам душата ми повече да си спомня за теб.
Задавам си въпроса - кога ще спра във всяко
мъжко лице да виждам теб?!

Стига, не желая повече да ме боли от спомени.
Омръзна ми да трая твоите лъжи.
Не виждаш ли, че се превърнах в друг човек,
за мен не си това, което беше.


Сърцето ми за теб не тръпне вече.
Не искам да си просто спомен, обичах те,
но любовта изчезна, загубих те.
Някъде в океана от лъжи болеше всяка твоя дума.

Просто спри, изчезни от душата ми.
Не желая повече да помня нищо твое.
Усмивката ти подла, аромата на парфюм.

Стига толкова, ти си просто малък спомен
и такъв ще си останеш в моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безименна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...