Моят стих в сърцето чака
и може би ще чака векове!
А аз дали ще мога да изчакам
в живота с нож и грехове...
Дълбоко в мен аз го чувам,
той е нещото, което ме крепи.
Още нощем го сънувам,
към мен отново той лети!
Този стих така прекрасен
знам на кой ще подаря...
Не ще е груб или властен,
ще е моята единствена съдба!
© Дива Самодива All rights reserved.