Стихии
СТИХИИ
На Теб
Защо ме обикна, какво в мен те привлече –
остаряло момче с душа на младеж?
Мъдростта, която от мене изтече
или просто друг някой копнеж?
Вече съм друг, прекрасно мое момиче,
парещ вулкан без душа и сърце.
Виж ме, скъпа, сега съм различен –
ураган с човешко лице…
Отдавна разбрах, не си само момиче,
ти си буря, нежна, облечена в кожа.*
А аз, аз съм вече безличен –
острието лъщящо на ножа.
Този студен и остър, който рани те
и белег дълбок в сърцето остави.
Да можеше само моето да бъде разбито…
А то е без кръв, изтича само огнена лава…
08.05.2017 г. Велин
*Помниш ли – „I’m not a girl, I’m a storm with skin!“
© Велин All rights reserved.
