Стихии
/Безпричинно/
Безпричинно в мен събуди се
пак вятъра бурен,
да го освободя ли отново се питам,
ще разруши тихите ви скотски животи,
ще подпали затихналите огньове,
ще покаже в действителност
какви сте били,
ще премахне изгнилите корени
от малките ви души.
Ще разбушува тихите студени реки,
наводнявайки ви по пътя си,
ще развълнува, спокойното на вид море,
ще вдигне вълни, разбиващи се
в пясъчните ви крепости.
Безпричинно в мен огън се запали,
да го пусна ли отново да ви подпали?
Да, зная, време се мина от тогава,
но виждаш ли, в хората промяна няма.
Нужна е искрата.
За да изгори дървените ви черупки,
до основи да изпепели
крепостните ви стени,
че да вземе и жертви дори, изчиствайки
по пътя си всичко що зърне.
Да го пусна ли се питам?
Всичко човешко да изчезне.
С дима да задуши греховете ви.
Безпричинно в мен земята се пробуди,
да я освободя ли, душата ми се чуди?
Да събори вашите малки светове,
и железни машини, да премахне стоманените ви вериги,
да се отвори тя изведнъж и с нея
всичко на надълбоко да пропадне,
да затрупа греховете ви спрямо нея,
да опустоши металните ви земи.
Нима си мислите, че всичко тук е ваше?
Земята всичко с право все някога ще ви отнеме.
Ще заспите дълбоко из дебрите ú някъде.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
