Стихийна

Приеми
Че по-добре да те бият
На стражари и апаши
И да оплакваш после сърцето си
/предположи, че съм опитна /

По- добре
От това да ми идва естествено
От стихии във вените
/Като дишането естествено/
От малка да съм наясно
Че днес съм ничия
/Както вчера и утре/
И всички те са безсилни
Да променят това,
/Дори ти/

Приеми, че по-добре тя
Да разбие сърцето ти
Вместо след мен
Да издирваш душата си

/ходи и обяснявай,
за фурията с бенката
и как тя, а не дявола ти проигра душата/

Защо не остави, някое добро момиче,
да разбие сърцето ти?