СТИХийно
Ако можех във стих да те сложа,
бих те писала с плам до безкрая.
Щях след всеки куплет, ако можех,
да те вдишвам, от страст да те вая.
Бих те галила с думи-русалки,
със перо от душата на лебед.
И във нощите, малко по малко,
щях мечти да зачевам от тебе.
Измълчала те бих като листи,
непорочно засяти със вяра,
по които, невинни и чисти,
да се раждат стихийни пожари.
Щях с мастило, от въглен по-черно,
да пробудя от смъртна магия
всяко свое сърце ефимерно,
недочакало теб, за да бие.
Чак тогава бих спряла да пиша,
щом усетя, че сбъдваш се в мене,
с милион от сърцата ми вдишан
и от огнена обич заченат.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
