Стихия
Стихия
Реки текат от твоите очи.
Понасят ме надолу към морето.
Поглъщат ме огромните вълни.
На дъното му аз съзрях небето.
© Петър Варчев All rights reserved.
Стихия
Реки текат от твоите очи.
Понасят ме надолу към морето.
Поглъщат ме огромните вълни.
На дъното му аз съзрях небето.
© Петър Варчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...