Mar 29, 2022, 12:06 PM  

Стихоблудстваща салата

  Poetry
553 2 15

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)

 

Празна чаша 

Разбита е на пода празна чаша.

На никого ненужна е сега.

Тя пълна бе с житейска каша.

Създадена за изворна вода.

 

В парчетата стъкла са отразени.

Усмивки, може би ехиден смях.

Във миналото устни долепени 

отпиваха душата ти в захлас.

 

Ненужна чаша, нея Бог направи 

със смисъла да събере един живот,

но просто в бързината Той забрави 

капака пазещ я от лигите на скот...

 

Не искам 

Не искам да съм палаво момче.

Не искам да съм сак за пеперуди.

Не искам миг без смисъл да тече.

Не искам да живея сред заблуди.

Не искам старостта да ми е враг.

Не искам да...

 

За теб 

Ще те обгърна в слънчеви лъчи,

а любовта ни с облак ще закрия.

В небето бели птици са мечти...

 

Стълбата 

Животът свършва,

Пътят е нагоре.

Безкрайна стълба.

Облаците стъпала.

Свещта догаря.

Пламъче в очите.

Сълза кристална.

Спомен, самота.

Оставам в теб.

Частица вечна

и лъч от залез...

 

Пиян 

Пред мен стоиш,

отново в самотата.

И пак мълчиш,

воал на тишината.

Сама избра.

В живота разделени.

Сега разбра,

че ние сме пленени.

Една любов

от нея пием двама.

Последен зов.

Красивата измама.

Вървя пиян.

Животът ми го няма.

Останал сам...

 

Сбогом

Обърнах се и казах Сбогом,

но сянката ми е до теб.

В душата ми остана "С Богом"

мечтите в траурния шлеп.

 

Не трябва никога да плача.

Не искам твоите сълзи.

Отиде си, изчезна и палача.

Единствено е ехото "Прости".

 

Незнаен път е сред звездите.

Вървя загърбил съм света.

Разбих часовника на дните,

Стрелките сочат пустота.

 

А ти, когато си самичка.

Усмихвай се на синьото небе.

Трошица дай на гладна птичка

и любовта ни няма да умре.

 

Усмихвай се на утрото, цветята.

На изгрева със чудна красота.

Бъди щастлива в обичта богата.

В живота вече няма самота.

 

Здравей, мое момиче.

Аз ще бъда за теб светлина.

 

Изгревът

Нощта отива си, любима моя.

Звездите гаснат в просветляващо небе.

Умислен тихо тръгва си покоя

с воал от сънища в измислените светове.

 

Отива си една надежда,

в която само миг ще сме сами...

 

Вече започнах да си говоря в рими с пациентите, затова спирам. Утре ще пробвам да подобря рекорда си :)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако пък разбрах тоя що гълта часовници и после пада като пациент при мене, ела ма заплюй 😅 Ама ми дреме за човека, все пак това си е състояние опасно за перфорация на червата, след като е погълнал остри стрелки
    Краси, голема си, къ успе да стигнеш до туй умозаключение 😂
  • Прорязват ме срелките във корема, часовникът отдавна не воюва с време, а колко още има да ми взима, ще кажа на човека че си струва и ми дреме...
    "човека" е пациентът; Да не се бърка с клиента, защото клиентът може и да е прав, но пациентът е полегнал. И го разбирам, щом го боли корема... Друго ме попита Вальо, но това се получи
  • Красимира, пред всеки пациент рецитирам "Хамлет"- ша бъде или няма да го бъде. Обаче не можах да разбера, що нещо ти е харесало, задачата не беше такава
    Таня, ти поетичен оцет ли предлагаш
  • блазе им на пациентите ..
    "Вървя загърбил съм света.
    Разбих часовника на дните,." "Сбогом" ми хареса.
  • Класика! Моята е една идея по-ферментирала, ама Наздраве!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...