Feb 1, 2018, 9:58 AM

Стихотворение с неочакван край 

  Poetry
549 0 0
Когато бях малка, вярвах във Съдбата
и още по-силно вярвах в любовта,
знаех да играя все по правилата,
знаех и кога да прибегна до лъжа.
Знаех, че сред клоните високо
пее малка птичка всеки ден,
знаех докъде в морето е дълбоко,
знаех, че и музата умира някой ден.
Знаех как да правя от пясъка различни форми,
знаех,
но ето че забравям...
неща, които обещах да помня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Консулова All rights reserved.

Random works
: ??:??