Jun 6, 2012, 9:55 AM

Стихове омайни за работи потайни

745 0 0

 

 

   СТИХОВЕ ОМАЙНИ ЗА РАБОТИ ПОТАЙНИ

 

Със моливче и бележник,

бос, на масата подпрян,

аз попълвам своя дневник,

сам-самия неразбран...

 

И замислен за съдбата,

 нервно чеша своя врат,

а немирницата ми, душата,

все мечтае за “разврат“...

 

Аз съм спипан от хормона!..

Няма как да кажа „гък“.

Чувствата качих на трона.

Ерос ме застрелва с лък!

 

Има ли за мен утеха?

Ще се влюбя ли в жена!?

Или скътан като дреха,

ще премина през света...

 

Искам в мене да се влюбят...

Да позная любовта...

Но напразно дните губя

в плен на  свойта суета.

 

Зная, Господ милостив е.

Не си прави с мен шега.

Като мене доверчив е

и откликва на молби.

 

Може би съм Марко Тотев.

Не от скоро го разбрах.

Без успехи... и напротив,

въпреки че се старах!

 

Аз която съм залюбил,

тя се дърпа и не ще...

Колко битки съм загубил,

всякога неутешен!

 

В някоя аз щом се влюбя,

виждам тя, че търси друг.

В търсене ще се загубя

на Съдбата ми напук.

 

В мен която пък се влюби,

вечно ще е със кусур.

Времето си само губя

във шегите на Амур...

 

И така за мене тука

няма отдих и покой.

Сега само газя лука

в сто атаки без отбой.

 

Тука с нищо не се справям,

за туй чувство ме боли...

За Небето да оставя? -

няма, казват, там жени.

 

О, кажи какво да сторя?!

Пред очите ми е мрак!

С орисията се боря

като някакъв глупак.

 

Мили Боже милостиви,

имай грижата за мен,

сто метани най-красиви

ще ти правя всеки ден!...

 

Със моливче и бележник,

бос, на масата подпрян,

аз попълвам своя дневник,

сам-самият неразбран...

 

04.09.1950 г. Първомай  

(по Христо Смирненски)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...