До вчера бяха.
Погледът забутан
в тавана,
ръцете, за които
място няма,
подвластни
на притеглянето,
джобното,
мъртвите очи,
които опяват,
вместо в тон
с мелодията да играят,
гласът треперещ
и краката ще намериш
в рачешка походка,
за да има такт,
една напред - две назад,
гласни струни
с ограничен
диапазон,
животът е песен
и аз ще я запея...
Много неща не
зависят от мен,
но гласът ми
не е едно от тях...
Признавам си... съвсем символично го написах и не съм го коригирала... Отивам да се излагам на Мюзик Айдъл... Ако спечеля - печеля всичко, ако загубя - излагам се пред цял сайт:РРРР... Музиката да е с мен...
© Нежното Ласо All rights reserved.
Обичам си те,Марул:>