Сто години дъжд
Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп.
Изпреде ни в лъчи - от лунно руно.
И в този топъл, причудлив вързоп
светът е сух, безсмъртен и лазурен...
А зад гърба ни мрак вали, плющи,
столетие камшик над нас извива,
потопно ври, напира и люти.
Но вътре сме пашкулено красиви –
допрели тяло в тяло, дъх във дъх!
В очакването цяла вечност тънем.
Дъждът навън се лута, островръх,
и още дири светло късче дъно,
за да се слее с него, да заспи
и влагата му кротко да си иде.
За този ден живее. И търпи.
До този ден – ще ражда какавиди.
22.02.2011 г.
* Пеперудата е символ, представящ радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението. Елемент от символните аранжименти на пролетта и утрото. Културната традиция на този символ да представя безсмъртието на душата, възкресението и прераждането е свързана с биологичната метаморфоза: гъсеница - какавида - пеперуда. Хората вярвали, че пеперудата е чистата хармония на безсмъртието, произлязла от грозната гъсеница.
© Дарина Дечева All rights reserved.
