dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
15.03.2011 г., 23:07 ч.

Сто години дъжд 

  Поезия » Друга
1361 0 30

 

Навън е дъжд от цели сто лета

и сто лета земята няма дъно.

Водата ураганно връхлетя

и плът, и сетива до край опъна.

 

Затвори ни, усука ни във сноп.

Изпреде ни в лъчи - от лунно руно.

И в този топъл, причудлив вързоп

светът е сух, безсмъртен и лазурен...

 

А зад гърба ни мрак вали, плющи,

столетие камшик над нас извива,

потопно ври, напира и люти.

Но вътре сме пашкулено красиви –

 

допрели тяло в тяло, дъх във дъх!

В очакването цяла вечност тънем.

Дъждът навън се лута, островръх,

и още дири светло късче дъно,

 

за да се слее с него, да заспи

и влагата му кротко да си иде.

За този ден живее. И търпи.

До този ден – ще ражда какавиди.

 

22.02.2011 г.

 

 

* Пеперудата е символ, представящ радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението. Елемент от символните аранжименти на пролетта и утрото. Културната традиция на този символ да представя безсмъртието на душата, възкресението и прераждането е свързана с биологичната метаморфоза: гъсеница - какавида - пеперуда. Хората вярвали, че пеперудата е чистата хармония на безсмъртието, произлязла от грозната гъсеница.

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??