Сто свята и едно небе

Сто свята се борят във мен,

сто свята умират разпръснати

подир ден. Умират заедно

с кръст – Разпнати!!!

Сто свята, които разпръсквам

и вятърът, приятел стар,

с тях измита земята.

Не, не искам разплата,

не искам даже шепичка пръст.

Не искам и Кръст!

Но без него не съмва.

Той стои на Предела

и раздира Небето,

което е само едно!
То е в сърцето!

Даже, когато очите са слепи,

то свети и чертае Пътека!

Полека ни води в ръка.

Понякога дава крила,

но ни оставя сами.

Когато е сигурно, че ще летим

и знаем как да се срутим....

Пак на крака!

Плачеш ли?

Не сега!

Светът е вече един!

Ще победим!!