Сто свята и едно небе
344
0
0
Сто свята се борят във мен,
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам
и вятърът, приятел стар,
с тях измита земята.
Не, не искам разплата,
не искам даже шепичка пръст.
Не искам и Кръст!
Но без него не съмва.
Той стои на Предела
и раздира Небето,
което е само едно!
То е в сърцето!
Даже, когато очите са слепи,
то свети и чертае Пътека!
Полека ни води в ръка.
Понякога дава крила,
но ни оставя сами.
Когато е сигурно, че ще летим
и знаем как да се срутим....
Пак на крака!
Плачеш ли?
Не сега!
Светът е вече един!
Ще победим!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
