Стокхолмски синдром. Пианистът
Лежи под пръстите ми тишината –
без звук клавишите са просто фон
за фраза станала така крилата:
„Една жена е всичко. Даже дом“.
И бих могъл и песен да напиша,
но думите ще плачат с глас звънлив.
Ще бъде отразено и в афиша,
че музикантът в този бар е… жив…
А аз съм жив. Разбира се, буквално.
Съвсем буквално, впрочем, съм и мъж.
Захвърлил шанса си съвсем брутално,
възкръснал съм от цъфналата ръж.
Тя пак е тук. На старото пиано.
Като любов обгръща я димът.
Привлича поглед френското коляно.
Очите ми изследват тази плът.
Обсебен съм. Отчайващо. Фатално.
И ще платя високата цена.
По Селинджър сюжетът е навярно
Но авторът е, в случая, жена.
Жени Иванова,
по Робърт Макгинис "Пианистът"
© Jasmin All rights reserved.
