Oct 12, 2006, 2:41 PM

Стон

  Poetry
1K 0 2

Стон

 

 

Стон след стон

съм приютил в сърцето си

По опънатата мембрана

на душата ми

болката пее

прощална песен

И макар да захвърлих

лирата на самотата

не спира да кърви чувството

че съм призван

да играя ролята на честен

пред една ослепяла публика

                                                   

 

                                               Бургас  2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Вангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...