Стон
1K
0
2
Стон
Стон след стон
съм приютил в сърцето си
По опънатата мембрана
на душата ми
болката пее
прощална песен
И макар да захвърлих
лирата на самотата
не спира да кърви чувството
че съм призван
да играя ролята на честен
пред една ослепяла публика
Бургас 2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Вангелов Всички права запазени
