Feb 15, 2008, 9:57 PM

Стон

1.1K 0 2

Стон, пролят след миг безмълвен.

Безсилен трепет в очите тлее

и ден и нощ ще помниш ти

как умря със залеза мечтата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допада ми изказа ти
  • Това стихче ми подейства като разстрел - удар точно в целта. Много точен и категоричен изказ!Казал си всичко пестеливо, искрено и точно. Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...