Стон на китара
Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива.
Китара изтръгва душата ми бавно,
смразяващо нежна, безумно красива,
играят си струни в косите ми диво,
ухаят на празник, на сласт и на вино.
Китарата пее, звъни във сърцето ми.
Очите ми слепи са! Води ме песен...
И виждам воали от приказни лилии,
мускусен трепет на полъх небесен...
Китарата стене във дъх пресекулка,
изпива от мене последната тръпка,
останала в миг съвсем безтегловна.
Препълненo празнa...
Китара греховна!
© Екатерина Димитрова All rights reserved.
