kitke (Екатерина Димитрова)

И нека се разминем 🇧🇬

И нека със теб се разминем сега!
Всеки по своята самотна пътечка.
Продължи! Не поспирай! Да остане така!
Живяла съм толкова дълго без случки…
На този, най - пъстър и сладък парфюм ...

kitke

Poetry » Love

2022-10-01T22:11:36+03:00 534

Уморена любов 🇧🇬

Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа. ...

kitke

Poetry

2021-03-23T17:44:40+02:00 532 3

Несбъднато 🇧🇬

И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се… ...

kitke

Poetry

2020-11-17T08:26:05+02:00 608 1 3

Клетва 🇧🇬

Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел
Гласът ми ще проскърцва - порта стара ...

kitke

Poetry » Love

2020-05-30T10:11:01+03:00 777 1

Огледай се в очите ми 🇧🇬

Огледай се в очите ми. Сега.
Безплътен, без ръце, с душа до голо
Без допир, и без устни. По тъга
Само мисъл, глас, копнеж, тревога...
Огледай се в очите ми. Сега. ...

kitke

Poetry

2020-05-01T07:31:32+03:00 889 1 6

Да мълчим 🇧🇬

Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...

kitke

Poetry

2020-03-18T10:25:44+02:00 802 1

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти! ...

kitke

Poetry » Love

2020-03-07T07:21:36+02:00 786 5 7

Когато сънувам 🇧🇬

Понякога сънувам приказки
със цвят и мирис на липа...
Един творец във глухи петъци
рисува с пръсти листопад!
И после в мълчалива събота ...

kitke

Poetry

2020-03-06T23:32:25+02:00 854 1

Силните 🇧🇬

Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...

kitke

Poetry » Philosophical

2020-01-10T23:54:16+02:00 999 2 2

Половина живот 🇧🇬

Загубих те някъде из прашните пътища
На този наш труден живот
Из калните сечища на обиди - оброчища
На глуми и хорски охот
Загубих те някъде, а едва те намерих ...

kitke

Poetry » Love

2015-06-22T18:07:29+03:00 833

Вечност 🇧🇬

Защото в теб потъвам сутрин,
в очите ти, очакващи съня да ме напусне
и ме обгръщаш във зелена ведрина!
Защото в теб се сгушвам вечер
след бури, ветрове и прашни срещи, ...

kitke

Poetry » Love

2012-02-14T20:07:23+02:00 987

Сълза 🇧🇬

Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира. ...

kitke

Poetry

2011-10-08T15:24:54+03:00 1K 2

Сега си ми нужен 🇧🇬

Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка. ...

kitke

Poetry » Love

2011-10-07T14:59:36+03:00 1.1K 4

Било е 🇧🇬

Душата ми е гълъб болен,
изгубил своето крило,
угаснал поглед вперил
в синевата, в своето било...
Било е лято, и било е волно. ...

kitke

Poetry » Love

2010-12-02T23:49:13+02:00 1.1K 4

Сутрешно 🇧🇬

Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...

kitke

Prose

2010-10-19T11:10:23+03:00 1.1K

Обичам те 🇧🇬

Обичам те
Обичам те! Болезнено и страстно.
Обречено. Завинаги. Сега!
Обичам те! И е така прекрасно…
Страдание без рана. Любовта! ...

kitke

Poetry

2010-04-13T21:58:31+03:00 1.1K 3

Мое дете 🇧🇬

МОЕ ДЕТЕ
Очите ти плачат или се усмихват,
очите ти молят или се гневят,
в очите ти светлината е стихнала,
в очите ти, мое дете, е светa. ...

kitke

Poetry

2010-04-11T22:31:05+03:00 1.2K 1 3

Когато те обичам 🇧🇬

Когато те обичам
В жълто съм, когато те обичам,
топла светлина за теб извирам,
с устни на безкрая те обричам,
с пръсти те рисувам и намирам. ...

kitke

Poetry » Love

2010-03-31T08:53:00+03:00 1.2K 4

Ако те има... 🇧🇬

Ако те има...
Ако те има, аз ще те намеря
сред сенките на минали години.
На кръстопът и двамата поспрели
към ада или райските градини. ...

kitke

Poetry » Love

2010-01-30T13:54:09+02:00 1.5K 3

Стон на китара 🇧🇬

Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива. ...

kitke

Poetry » Love

2009-12-09T13:35:00+02:00 1.1K 1

Кое е Любовта 🇧🇬

Кое е любовта
Кое е любовта?
Сърце в аритмия, будилници.
Очи без зрение или през твоите видели
път от срещи и раздели, ...

kitke

Poetry » Love

2009-12-05T09:05:44+02:00 1.1K 1

Съм 🇧🇬

СЪМ
Аз съм хаплива,
крайно цинична,
първична и даже
безкрай саркастична. ...

kitke

Poetry » Love

2009-10-18T23:46:24+03:00 1.1K 1

Душа 🇧🇬

Душа
Колко можеш ти да понесеш?
Душа!
Каква ли карма носиш?
Виж, брули те безмълвие, лъжа! ...

kitke

Poetry » Philosophical

2009-09-15T11:43:04+03:00 1K

Ти 🇧🇬

Ти вкусвал ли си теменужна нощ,
отпивал ли си морското дихание?
Докосвал ли си топъл летен дъжд?
Потъвал ли си в горското ухание?
Дочувал ли си шепот на вълната, ...

kitke

Poetry » Love

2009-09-12T10:57:51+03:00 1.2K 2

Предесенно 🇧🇬

Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет. ...

kitke

Poetry » Love

2009-07-28T08:39:57+03:00 967

Изкачване 🇧🇬

Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...

kitke

Prose

2009-07-23T11:52:19+03:00 1K 1

Взлом 🇧🇬

Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
заспали инстинкти - във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се. ...

kitke

Poetry » Love

2009-07-21T15:54:19+03:00 1.1K 3

Стихия 🇧🇬

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

kitke

Prose

2009-07-19T12:16:41+03:00 1.2K 1