Мълча и слушам тъмнината
и тихо мисля за себе си.
Как бъркотия е в душата
от любовните й белези.
Танцувам валс със самотата
и от сълзите солено е.
Ще сторя път на красотата,
в сърцето си приемам я.
Обелвам спомените стари,
като на портокал корите.
А те, горките, са съдрани,
но ще ги закърпя с дните.
Вървя по снежни тротоари,
с тях изплъзва се тъмата.
В червено светят светофари
и "Stop" е знакът за тъгата.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
