Jan 15, 2008, 12:21 PM

Стоп надежда 

  Poetry » Civilian
718 0 6
Доскоро вярвах на приказки разни
и всичко, що хвърчи се опитвах да го ям.
Но някой прекъсна надеждите ми празни
дали е бил прав - не знам! Не знам!

Обличах се просто, за да не се забелязвам,
а хората ме мислеха за пълен бедняк.
Напредвам като Слънцето, но без да залязвам,
а пък нека да изглеждам като глупак.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обличах се просто, за да не се забелязвам,
    а хората ме мислеха за пълен бедняк.
    Не може да си - щом си написал тези думи!
  • Напредвай, има защо!
    Поздрави, Явор.
  • Замисли ме...прави каквото трябва
    пък да става каквото ще...бъди себе си...
    много ми хареса. с обич, Явор.
  • Бъди винаги самия себе си и никога не съжалявай за това! Стихът ти ме докосна по особен начин, Благодаря!
  • Хубав стих!
  • Вярвай в това,което сам си пожелаеш!
    Изглеждай така,както сам решиш!
    Харесвай се,за да те приемат и другите!
Random works
: ??:??