Стоях замислена на малкия балкон
Стоях замислена на малкия балкон,
когато чух, че ти ми правиш серенада -
погледнах те, замря в познат поклон
и бликна в сърцето ми такваз наслада,
която ме направи слаба и смутена
от цъфналото в мен недоумение,
което ме понесе като възхитена,
в прозрачното ти, мило намерение
с риторика в песен - патетична,
размахвайки я, сякаш, че е шпага,
да ми покажеш душата поетична,
която нещо скрито ми налага -
да се почувствам аз от теб пречистена
и без мигът сега да се отлага,
душата ми, за твоята разлистена,
даровете си да почне да предлага...
Разбрах поете, твойта тайна нужда,
оценявам и поетичната ти дан,
но чудно, тя за мен остава чужда
и няма да получиш топлата ми длан,
защото знам, че други ти сърца наръгваш,
оставяйки да стене, наранена плът
и мисля, че е време да си търгваш
по твоя, с поезия, маскиран път.
© Валери Рибаров All rights reserved.
