Feb 3, 2012, 6:26 PM

Страх

  Poetry » Other
493 0 0

Страхът показва, че си жив,

той е силен - ти страхлив.

Кара те да продължиш,

пътя сам да осветиш.

 

Без страха, не би живяла любовта.

Щяхме да забравяме хората с лекота.

Страх ни е, че ще сме сами,

страхът се крие в нашите мечти.

 

Не е срамно ти да се страхуваш,

в страх живей и му се полюбувай.

Ако нямаш страх ти от смъртта,

не би търсил да откриеш любовта.

 

В страх живея вечно аз,

аз страхувам се да не забравя.

Теб си спомням всеки час,

и страхът ми сладка обич ми доставя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...